Ohrangos.ru

Юридический журнал

Образец на договор за наем на гараж

Типовой образец договора аренды гаража

Договор аренды гаража – это документ, который регулирует отношение между арендодателем и арендатором на сдаваемое имущество, подтверждает факт сделки, а также описывает обязанности сторон.
У многих возникает вопрос относительно того, а нужен ли подобный договор аренды вовсе. Ответ очевиден – нужен, и сейчас попробуем разобраться для чего.

Договор аренды гаража по факту представляет собой договор аренды нежилого помещения, который может быть заключен, как между физическими, так и между юридическими лицами.

В данном документе описываются условия аренды, а также обязанности сторон, которые должны выполняться. В частности это передача гаража в собственность арендодателю на оговоренный срок, и уплата арендодателем оговоренной суммы за аренду.

Договор аренды гаража позволяет произвести сделку наиболее безопасно для всех сторон участников. Помимо этого документ имеет полную юридическую силу и может быть использован для решения возникающих споров.

Образец типового договора аренды гаража

Как уже говорилось ранее, договор аренды гаража схож с договором аренды нежилых помещений. Это означает, что регулируются данные правоотношения теми же законами, а точнее Гражданским кодексом (статье 606 – 625).

Согласно действующему законодательству договор в обязательном порядке должен быть составлен в письменном виде. При этом составлять его следует по четко указанным правилам и нормам, прописанным в Гражданском кодексе.

Неправильно составленный договор не будет иметь юридической силы, и использовать подобный документ в государственных органах вряд ли получится. Тем не менее, следует понимать, что договор не всегда составляется по единому образцу.

Действительно, он должен иметь ряд обязательных пунктов, но при этом есть и возможность включить дополнительные условия самостоятельно.

Важно обратить внимание на то, что договор аренды гаража необходимо регистрировать только в том случае, если его длительность превышает 1 год.

Поэтому очень часто договор заключается сроком на 11 месяцев. Это позволяет арендодателю уклониться от уплаты налогов. По факту, ничего страшного в этом нет, но зарегистрированный договор на деле будет иметь больший «вес».

Рассмотрим структуру договора:

  • Название документа. Необходимо указать, что это именно договор аренды гаража, а не просто договор аренды нежилого помещения;
  • Дата и место подписания;
  • Описание предмета договора. Предметом договора является гараж, описывать его необходимо по техническим документам. Указывается точный адрес, площадь, материал (кирпичный, железный), высота и прочее. Также следует указать имущество, которое есть в гараже и его состояние (если оно ценное). Это поможет избежать возможных проблем с кражами или порчей ценных вещей;
  • Цена. Оговаривается фиксированная цена, а также время, когда необходимо дела выплаты. Чаще всего выплаты осуществляются ежемесячно, в одно и то же число;
  • Информация относительно того, кто будет оплачивать электроэнергию и отопление (если они есть). Чаще всего оплата электричества ложится на плечи арендатора, а вот отопление встречается крайне редко, и платят за него чаще всего фактические владельцы (арендодатели);
  • Обязанности и ответственность сторон. Четко описываются обязанности каждой стороны, а также последствия невыполнения данных обязательств;
  • Дополнительные условия. Стороны могут указать любые дополнительные условия, главное чтобы они не противоречили действующему законодательству;
  • Реквизиты и подписи сторон.

Следует обратить внимание на вид собственности сдаваемого гаража. В случае, когда это частная постройка нет никаких вопросов, но бывает так, что сдается гараж, который находится в кооперативной собственности.

В таком случае в договоре следует указать, что будет делать взносы. Также член гаражного кооператива должен письменно уведомить главу организации о том, что гараж был сдан в аренду. Важно понимать, что главу необходимо только поставить в известность, повлиять на решение об аренде он не может.

Существенные условия договора аренды гаража

Как и в любом другом договоре существуют существенные условия, без указаний которых документ будет считаться недействительным.

В данном случае это такие условия:

  • Описание предмета договора;
  • Цена.

Образец договора сдачи квартиры в аренду.

Про т иповой договор аренды нежилого помещения между юридическими лицами смотрите тут.

Теперь попробуем разобраться с каждым из условий немного подробнее. Описание предмета договора (гаража) должно включать следующую информацию:

  • Общая площадь гаража и земли под ней;
  • Тип арендуемого помещения и вид собственности;
  • Материалы, из которых сделан гараж, а также их состояние;
  • Наличие дверей или окон, а также информация о въездах в гараж. Стоит указать их количество и размер;
  • Наличие дополнительного оборудования или построек. Например, под гаражом может быть подвал, или может быть выкопана специальная яма для осмотра автомобиля;
  • Описание всего имущества передаваемого с гаражом. Если оно не ценное и владельцу не нужно, можно ничего не описывать.

Подобное описание можно включить в текст основного договора, а можно описать в акте приема-передачи, который прилагается дополнительным документом.

Что касается стоимости, то она обязательно должна быть фиксированной. Если цена может поменяться, то это следует прямо указать в тексте договора. Можно описать условия, при которых цена может поменяться.

Документы по договору аренды гаража

Для заключения договора аренды гаража обязательно понадобиться следующий ряд документов:

  • Паспорта обоих участников сделки. Если речь идет не о физических, а о юридических лицах, то следует предоставлять документы юридического лица;

  • Документ, подтверждающий право собственности арендодателя на гараж;
  • Акт приема-передачи.

Все эти документы необходимо взять с собой на сделку. Лучше всего сделать их копии и приложить к договорам. Следует помнить, что чем больше информации в договоре указано и описано, тем меньше риск возникновения спорных и конфликтных ситуаций.

Как правильно составить договор аренды гаража (образец)

Хотя договор аренды гаража и не слишком сложен, но в его составлении есть свои тонкости, о которых не стоит забывать. Рассмотрим, какие предъявляются к нему требования с точки зрения закона и как правильно составляется такой договор.

Достаточно ли просто скачать образец договора аренды гаража?

На многочисленных сайтах правовой тематики размещено немало образцов данного договора, и в большинстве своем они очень схожи. Это легко объяснить: и владельцы сайтов копируют друг у друга контент, и юристы склонны к типовым решениям.

Однако применительно к конкретным обстоятельствам вам, возможно, придётся вносить в стандартные условия договора свои изменения. Обычно они касаются следующего:

  • зарегистрирован ли гараж как недвижимое имущество;
  • является ли арендодатель владельцем гаража (если нет, то возможна ли субаренда);
  • на какой срок заключается договор (от этого будет зависеть, потребуется регистрация договора в ЕГРН или нет).

Что именно должен содержать договор аренды?

Договор аренды гаража должен содержать в себе следующие сведения:

  1. Наименования сторон. Если и арендодатель, и арендатор — граждане, то указываются их полные имена, адреса проживания и — крайне желательно! — паспортные данные. Если же одна из сторон — организация, то в договоре должно указываться ее полное наименование с указанием организационно-правовойформы (ООО, АО и т. д.), ИНН, ОГРН и банковских реквизитов. Наконец, если одна из сторон — физическое лицо, зарегистрированное в качестве индивидуального предпринимателя, и гараж берётся в аренду для коммерческих целей, то помимо имени должны содержаться данные свидетельства о регистрации ИП. Разумеется, не требуется всё это вписывать в преамбулу договора — но выделить специальный раздел под реквизиты и подписи сторон крайне желательно.
  2. Описание того, что именно передаётся в аренду. Можно, конечно, ограничиться просто указанием типа: «гараж №…, расположенный по адресу. », однако лучше охарактеризовать объект договора подробнее. В частности, указать площадь гаража, особенности планировки (наличие подвала, смотровой ямы и т. д.). Если гараж был зарегистрирован как недвижимое имущество, крайне желательно указать и кадастровый номер, присвоенный при регистрации.
  3. Состояние гаража и порядок его передачи. Это необходимо, чтобы избежать в будущем претензий типа «Я снял гараж, а в нём крыша протекает, и из-за этого машина проржавела!». Лучше всего избежать этого, подписав акт приёма-передачи помещения, в котором либо полностью описать все имеющиеся недостатки, либо указать, что арендатор принимает помещение таким, какое оно есть.
  4. Права и обязанности сторон. Здесь описываются порядок и сроки оплаты, кто обязан производить ремонт и может ли владелец проверять состояние гаража в период действия договора.
  5. Срок, на который заключается договор, и порядок продления срочного договора.

Необязательные условия договора аренды гаража

Помимо вышеперечисленных условий, без которых обойтись нельзя, есть и те, которые могут включаться в договор по желанию сторон. К ним относятся, в частности:

  • условия, касающиеся обстоятельств непреодолимой силы (форс-мажора);
  • порядок разрешения споров;
  • ответственность сторон за нарушение договора.

Честно говоря, условия о форс-мажоре включаются в договора больше по традиции. Гражданский кодекс и без того достаточно полно их описывает, а сами по себе такие обстоятельства весьма редки (часто ли происходят ураганы, наводнения или военные действия в районе обычного гаража?).

Это касается и условий о порядке разрешения споров. Гражданский процессуальный или арбитражный процессуальный кодексы достаточно чётко расписывают, как и куда подаётся исковое заявление. Впрочем, если хотите, чтобы до иска в обязательном порядке подавалась претензия, вы можете включить и это условие в договор.

Другие публикации  Образец приказа о переносе отпуска из-за больничного

А вот правила об ответственности крайне полезны. Без зафиксированных в договоре аренды гаража конкретных условий о том, кто кому и сколько должен заплатить за нарушение договора, стороны вправе претендовать лишь на проценты, предусмотренные ст. 395 ГК РФ за просрочку в оплате — то есть в размере ключевой ставки Центробанка РФ за каждый день задержки. Кроме того, по закону сторона вправе взыскать и сумму причинённого ущерба, но возможно это лишь в том случае, если она может доказать, что был причинён конкретный ущерб.

Чтобы избежать этого, в договоре можно прописать неустойку. При этом она может быть выплачена не только за задержку арендной платы, но и за задержку в передаче гаража арендатору, отсутствие ремонта и т. п. — в зависимости от желания сторон и того, что именно они считают существенным.

Срок действия договора аренды гаража

По закону договор аренды помещения (в том числе и гаража) может заключаться как на определённый срок, так и бессрочно. В последнем случае соглашение будет действовать до тех пор, пока арендатор исправно оплачивает аренду. Расторгнуть такой договор можно, но при этом сторона, желающая прекратить аренду, обязана предупредить контрагента не менее чем за 3 месяца до момента прекращения.

Кроме того, необходимо иметь в виду, что если гараж зарегистрирован как недвижимое имущество, то в этом случае договор, заключённый на год и более, придётся тоже регистрировать в органах Росреестра. Избежать этого можно, если договор аренды гаража заключить на меньший срок (хотя бы даже на 11 месяцев 29 дней), а затем регулярно заключать к договору дополнительные соглашения, продлевающие его действие на очередной период. Такой метод хорош ещё и тем, что в дополнительном соглашении стороны могут изменять условия договора (размер арендной платы и др.).

Правда, все это не касается случаев, когда договор аренды гаража заключается в отношении сооружений, не являющихся стационарными и потому не подлежащих регистрации в Росреестре. Их можно сдавать на любой срок, никого не уведомляя и не регистрируя договор.

Наконец, говоря о сроках, необходимо упомянуть, что для срочного договора действует одно правило: если после истечения срока арендатор продолжает пользоваться гаражом, а арендодатель не возражает, то договор считается перезаключённым — но уже на неопределённый срок.

Форма договора аренды гаража

То, что договоры такого рода должны заключаться в письменном виде, знают все. Однако допускается заключение не только в виде подписания единого документа, но и путём обмена факсимильными копиями или сканами документа. Это имеет особенное значение, если стороны договора находятся далеко друг от друга и не могут быстро встретиться, чтобы подписать один документ (к примеру, владелец гаража сейчас проживает в другом городе и не может приехать прямо сейчас). В этом случае каждая из сторон подписывает свой экземпляр договора, передаёт его по факсу или электронной почте, а затем направляет подписанный экземпляр другой стороне обычной почтой.

Сам же договор аренды гаража заключается в простой письменной форме и не требует нотариального заверения. Хотя если стороны сомневаются друг в друге, можно обратиться к нотариусу и подписать договор уже у него.

Как составить договор аренды самому

Разумеется, существуют сложные договоры, составление которых лучше всего поручить профессиональному юристу, но договор аренды гаража, к таковым не относится. Любой грамотный человек, воспользовавшись образцом договора, может самостоятельно составить нужный документ сам. Для этого достаточно лишь соблюсти пару условий.

Первым из них является структура договора:

  1. Наименования сторон.
  2. Предмет договора.
  3. Права и обязанности сторон (в том числе порядок передачи гаража, порядок оплаты и т. д.).
  4. По желанию — ответственность за нарушение договора.
  5. Дополнительные условия.
  6. Реквизиты и подписи сторон.

Несоблюдение структуры не делает договор недействительным, однако с правильно структурированным договором проще работать и сторонам, и — в случае спора — судьям.

Вторым является содержание договора. Договор аренды должен содержать существенные условия. Ими являются условия:

  • о сторонах договора;
  • объекте аренды;
  • арендной плате.

Отсутствие любого из них делает договор даже не недействительным — просто незаключенным.

Документы, прилагаемые к договору аренды

Помимо самого договора, сторонам крайне желательно обменяться и приложениями к нему. К приложениям могут относиться и части самого договора (акт приёма-передачи, дополнительные соглашения о продлении договора или изменении арендной платы), и дополнительные документы. Например:

  • если гараж стационарный — документы на него (свидетельство о регистрации, кадастровый паспорт и т. д.);
  • если гараж временный — документы, подтверждающие право арендодателя пользоваться земельным участком, на котором расположен гараж (это гарантия того, что арендатор впоследствии не столкнётся с требованием местных властей убрать незаконное сооружение).

Чтобы избежать лишних споров, арендодателю лучше всего передать арендатору копии этих документов.

Образец на договор за наем

ДОГОВОР ЗА НАЕМ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ

договор за наем образец

Днес,………………200… год. в гр. София, на основание Закона за задълженията и договорите, се сключи настоящият договор за наем между:

/ име, презиме и фамилия/

Нотариален акт №:…………………. том……. нотариално дело №…………….

наричан накратко НАЕМОДАТЕЛ и

/ име, презиме и фамилия/

наричан накратко НАЕМАТЕЛ

СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО :

І. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

Чл.1.НАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя на НАЕМАТЕЛЯ за временно и възмездно ползване

Чл.2.Отдаваният под наем имот ще се ползва за………………………………

ІІ. НАЕМНА ЦЕНА И СРОК НА ДОГОВОРА

Чл.3.НАЕМАТЕЛЯТ заплаща на НАЕМОДАТЕЛЯ или упълномощено от него лице месечен наем в размер на …………………………………………………………..

Чл.4.Настоящият договор се сключва за срок от …………………………………., считано от ………………………………………..

При закъснение на плащането с повече от………………..дни договорът се прекратява по вина на НАЕМАТЕЛЯ. Плащането на наема се оформя с разписка.

ІІІ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

Чл.6.НАЕМОДАТЕЛЯТ отдава под наем на НАЕМАТЕЛЯ описания по-горе недвижим имот в състоянието, в което се намира, за ползване, съобразно условията на настоящия договор.

Чл.7. НАЕМОДАТЕЛЯТ има прво да получава договорената наемна цена при уговорените в чл.3 и чл.5 на настоящия договор условия.

Чл.8 НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да ползва наемания имот само за уговорените цели.

Чл.9 НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да плаща определената наемна цена при уговорените в настоящия договор условия.

Чл.10. НАЕМАТЕЛЯТ няма право да преотдава имота на трети лица.

Чл.11.НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща в срок по реда на съответните служби консумативните разходи за ел.енергия, отопление, топла и студена вода, телефонен пост ………………………………… При подписване на договора наемателят депозира сума в размер на ……………………………………….на НАЕМОДАТЕЛЯ.

Чл.12. НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща за своя сметка разходите по всички поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено ползване на имота. Поправките на всички други повреди, ако не са виновно причинени от НАЕМАТЕЛЯ, са за сметка на НАЕМОДАТЕЛЯ.

Чл.13 НАЕМАТЕЛЯТ извършва текущи ремонти на наемания апартамент, ако е необходимо за своя сметка

Чл. 14 НАЕМАТЕЛЯТ има право да извършва трайни подобрения и реконструкции в наетия имот само след изрично писмено съгласие на НАЕМОДАТЕЛЯ, като при даване на съгласие се определя допълнително споразумение между страните дали разходите, извършени от НАЕМАТЕЛЯ ще се приспадат от наема или не. След изтичане на срока на договора трайните подобрения остават в полза на НАЕМОДАТЕЛЯ.

Чл.15 НАЕМАТЕЛЯТ се задължава да уведомява незабавно НАЕМОДАТЕЛЯ за повреди и посегателства, извършени върху наемания имот.

Чл.16 НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен при прекратяване на договора да върне имота в добро състояние и да заплати причинените по негова вина щети, ако има такива.

Чл.17 През време на ползване на имота НАЕМАТЕЛЯТ полага грижите на добър стопанин, съобразявайки се с добрите нрави и спокойствието на живущите и вътрешния ред на сградата, противопожарните и хигиенни правила и изискванията на общинските и други служби.

ІV.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА, НЕУСТОЙКИ

Чл.18 Настоящият договор се прекратява с изтичане на срока или по взаимно съгласие.

Чл.19 След изтичане на наемния срок договорът може да бъде продължен при същите или други условия с изрично писмено съгласие на страните ……………………………преди изтичане срока на договора.

Чл.20 В случай, че една от страните реши да прекрати договора преди изтичане на неговия срок то тя е длъжна да предупреди другата страна най-малко ………………………….. месеца преди това, в противен случай дължи неустойка в размер на……………………………….

Чл.21 При изтичане на договора и при прекратяване и напускане на НАЕМАТЕЛЯ, последния се задължава да заплати всички консумативни разходи съгласно чл.11 за времето на пребиваване в наетия имот. След изплащането им НАЕМОДАТЕЛЯТ е длъжен да възстанови депозираната сума по чл.11. Ако НАЕМАТЕЛЯТ не изплати задълженията си по изплащане на консумативните разходи НАЕМОДАТЕЛЯ разполага с капарираната сума по изплащането им и представя на НАЕМАТЕЛЯ разписки за направените разходи.

V. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.22 Изменение и допълнение на договора се прави само в писмена форма.

Чл.23 За неуредените в настоящия договор въпроси се прилагат разпоредбите на действащата законодателна уредба и добрите нрави.

Чл. 24 Страните на настоящия договор решават възникналите между тях спорове по споразумение. Ако това е невъзможно – по съдебен ред.

Договор за наем

Уважаеми потребители, съдържанието на договора е като образец и не отразява всички промени, които Мирела налага в корпоративната си практика.

Днес на . в гр. София, между страните:
1. ЕГН .
.
л.к. , № . изд. на . г. от МВР гр. .
.
наричан /и / по-долу за краткост /НАЕМОДАТЕЛ/ от една страна и
2. ЕГН.
. л.к.№. изд.на.
. г. от МВР гр.
като /НАЕМАТЕЛ/ от друга, се сключи настоящия договор със следното съдържание:

Другие публикации  Осаго включает угон

I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

чл.1/1/ НАЕМОДАТЕЛЯТ ОТДАВА ПОД НАЕМ НА НАЕМАТЕЛЯ следния собствен НЕДВИЖИМ ИМОТ:
.
.
. /съгл. докум. за собств./ .
/2/ НАЕМАТЕЛЯТ ще ползва имота, за: .

чл.2. Настоящият договор за наем се сключва за СРОК от . считано от .
. като след изтичане на договорения срок договорът за наем може да бъде
продължен по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма.
чл.3 /1/ МЕСЕЧНИЯТ НАЕМ се определя в размер на . и се заплаща от
НАЕМАТЕЛЯ между . -во и . -то число на месеца за текущия месец, като при неплащане на един пореден месечен наем в уговорения срок, договорът за наем се прекратява без предизвестие и наемателят е длъжен да освободи незабавно имота, ако не се постигне друга уговорка.
/2/ В момента на подписването на настоящия договор НАЕМАТЕЛЯТ заплаща на НАЕМОДАТЕЛЯ сумата от . представляваща .
/3/. НАЕМАТЕЛЯТ в СРОК до . ще остави на НАЕМОДАТЕЛЯ ДЕПОЗИТ в размер на
. който депозит подлежи на връщане след прекратяване на договора и
уреждане на имуществените отношения между страните, съгласно условията и поетите задължения, посочени в договора.

II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

Чл.4. НАЕМАТЕЛЯТ има право на необезпокоявано и свободно ползване на наетия имот в договорения срок и в рамките на поетите от НАЕМОДАТЕЛЯ права и задължения.

Чл.5/1/ НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща всички консумативни разноски за ползването на имота /електричество, топла и студена вода, телефон, парно отопление, ежемесечни вноски за поддържане на общите части на сградата/ и да представя квитанциите на НАЕМОДАТЕЛЯ ежемесечно при заплащане на наема.

/2/ НАЕМОДАТЕЛЯТ има право да заплаща ежемесечно със свои средства консумативните разходи по ползването на имота/ ток, топла и студена вода, телефон, парно отопление, ежемесечни вноски за поддържане на общи части на сградата/ и да представя платежните документи на НАЕМАТЕЛЯ, който от своя страна е длъжен да му възстанови изцяло платената сума.

/3/ За срока на наемния период НАЕМОДАТЕЛЯТ има права да прехвърли на името на НАЕМАТЕЛЯ партидите за заплащане на електричество, телефон, топла и студена вода и отопление, а НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да му съдейства, като предприеме необходимите действия и представи необходимите документи пред „БТК”, „Енергоснабдяване”, „Софийска вода” и „Топлофикация”.

Чл.6/1/НАЕМАТЕЛЯТ се задължава да пази имота с грижата на добър стопанин и спазва добрите нрави при ползването му, да извършва преустройства, ремонти и прави трайни подобрения в имота само след предварително съгласуване с НАЕМОДАТЕЛЯ и след одобрението му, както и да ползва имота само за целите, посочени в чл.1/2/ от договора.
/2/ При унищожаване или повреждане на предоставеното за ползване имущество по вина на НАЕМАТЕЛЯ, последния е длъжен да възстанови щетите.
/3/ Всички текущи ремонти, свързани с ползването на имота през наемния период са за сметка на НАЕМАТЕЛЯ,
освен ако страните не постигнат друга уговорка в писмена форма.

Чл.7. НАЕМОДАТЕЛЯТ се задължава да осигури свободно ползване на отдадения под наем недвижим имот за периода на ползването му от НАЕМАТЕЛЯ.

Чл.8/1/ НАЕМОДАТЕЛЯТ се задължава да извършва за своя сметка основните ремонти в имота, които се налагат през периода на ползването му и всички поправки на наетите вещи, които ремонти и поправки не се дължат на нормалното изхабяване и на виновни действия от страна на наемателя.
/2/ Ако наемодателят не изпълни задължението си по предходната алинея, наемателят може да извърши основния
ремонт по своя преценка, като прихване разноските си от наемната цена или да развали договора.
/3/ НАЕМОДАТЕЛЯТ има право на достъп до имота през време на наемния период след предварително съгласуване на деня и часа с НАЕМАТЕЛЯ/ТЕ/ с оглед осъществяване на контролни функции и изпълнение на задълженията си.
/4/ НАЕМОДАТЕЛЯТ има право да изисква незабавното освобождаване на имота при неизпълнение на задълженията по настоящия договор от страна на НАЕМАТЕЛЯ.
/5/ НАЕМОДАТЕЛЯТ е длъжен да заплати всички консумативни разноски за ползването на имота /ток, топла и студена вода, телефон, парно отопление, ежемесечни вноски за поддържане на общи части на сградата/ към датата на наемането му от НАЕМАТЕЛЯ.
Чл.9/1/ За предаването на имота страните подписват приемо- предавателен протокол, в който се описва състоянието на имота, съществуващите към момента трайни подобрения, както и броя, вида и състоянието на предоставените за ползване вещи. След изтичането на наемния период НАЕМАТЕЛЯ е длъжен да предаде на НАЕМОДАТЕЛЯТ имота в състояние и вид съгласно подписания приемо- предавателен протокол, като при констатиране на повреждане, липси или щети, които не се дължат на обичайното изхабяване при ползването НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да възстанови щетите или НАЕМОДАТЕЛЯТ да приспадне стойността им от предоставения депозит.
/2/ НАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя за ползване тел. пост № .
Чл.10. НАЕМАТЕЛЯТ не може да пренаема имота, без изричното писмено съгласие на НАЕМОДАТЕЛЯ.

III. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл.11/1/ Настоящият договор може да бъде прекратен:
а/ с изтичане на договорения срок, ако срокът на договора не бъде продължен.
б/ преди изтичане на срока с отправено едномесечно писмено предизвестие от страна на наемателя.
в/с отправено писмено предизвестие от. месец/а/ на една от страните
до другата, в този случай страната, отправила предизвестието дължи на насрещната неустойка
за предсрочното прекратяване на договора в размер на.
г/ без предизвестие в хипотезата на чл. 3 от договора, ако не е постигната писмена договорка
между страните. В този случай договорът се счита за прекратен от деня следващ посочения краен
срок за плащане на наема и НАЕМАТЕЛЯТ дължи неустойката посочена в чл.11/1/, буква”в”.
Чл.12. За неуредените в настоящия договор отношения се прилагат съответните
разпоредби на ЗЗД и действащото в Република България гражданско законодателство.

Адреси за кореспонденция на страните:

Настоящия договор се подписа в два еднакви екземпляра- по
един за всяка от страните и влиза в сила от датата на сключването му.

Договор аренды гаража

По договору аренды гаража арендодатель обязуется передать во временной пользование и владение или временное пользование гараж арендатору за определенную плату.

Предметом договора аренды гаража является передаваемый арендодателем арендатору гараж. Так как предмет является существенным условием договора аренды гаража, он должен быть подробно описан в образце договора аренды гаража. Для начала сторонам договора аренды гаража необходимо определиться, что же признается законодательством РФ «гаражом».

Гаражом признается сооружение, имеющее стены (капитальные, перегородочные), перекрытия, кровлю, проемы (окна, ворота), пол, смотровую яму (допускается отсутствие смотровой ямы), предназначенное для хранения и ремонта автомототранспортных средств.

Описание предмета в договоре аренды гаража должно быть точным, емким и исчерпывающим. Например, необходимо указать: адрес, по которому расположен гараж; тип гаража; площадь гаража; краткое описание (замки, обстановка и др.). Это описание можно привести в самом тексте образца договора аренды гаража или в приложении к нему.

Адвокат Емил Трифонов

Адвокат в София и Пловдив

Договор за наем

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. При нужда от съдействие, може да се свържете с адв. Трифонов чрез формата за запитване или на:
[email protected] ☎ 0878358643

Време за прочитане : 5 минути

Договор за наем на недвижим имот между физически/юридически лица – същност, съдържание, сключване, срок и прекратяване

Особености при вписване на договор за наем с нотариална заверка

Защита на страните и специфики при наем на търговски обект

(Забележка: Бланка на договор за наем на недвижим имот и образец на приемо-предавателен протокол-опис за недвижим имот се съдържат в приложението „Правен помощник“)

Договор за наем на недвижим имот – жилище или търговски обект, офис, магазин, заведение, паркомясто, гараж или друго помещение, с или без нотариална заверка – е един от най-разпространените видове договори у нас. За неговото съставяне и подписване, освен ако не се касае за специфични правоотношения или търговски сделки, обикновено не се изискват задълбочени правни познания, а почти всеки гражданин на даден етап от живота си е бил страна по такъв тип договор. Същността на договора за наем включва правни задължения и за двете сключили го страни. За наемодателя възниква задължение да предостави на наемателя по договора вещта (независимо дали е за граждански нужди като жилище, гараж или паркомясто или за търговски цели като заведение, магазин, офис или друг вид търговска площ) за определен срок на ползване, а за наемателя възниква задължение да плаща редовно наемната цена за това ползване. Важно е да се отбележи изрично, че договорите за наем нямат вещно-прехвърлително действие. Това е така именно поради факта, че вещта (имотът) се предоставя само за временно ползване срещу определена между страните цена. Така наемателят придобива качеството на държател, а не на собственик. След изтичане на договора за наем или поради прекратяването му, наемното правоотношение между двете страни по договора се прекратява и предметът на този договор следва да се върне в състоянието, в което се е намирал при сключването на договора като следите от нормално износване от употребата му не се вземат предвид. Договорът за наем на недвижим имот между физическо и юридическо лице (фирма) има своята законова уредба основно в Закона за задълженията и договорите както и в редица други закони и специфични подзаконови актове, като например Търговския закон относно наема като търговска сделка.

Поначало клаузите и съдържанието на договорите за наем се определят напълно свободно от страните. Най-съществените клаузи, които обаче един договор за наем на недвижим имот задължително съгласно българския закон следва да съдържа, са тези, свързани с:

  • Предмета (описва се подробно имотът, който се наема),
  • Наемната цена (няма пречка по усмотрение и за удобство на страните да се уговори като седмичен, месечен или годишен наем) и срока на нейното плащане,
  • Продължителността и срока, за който е сключен, както и прекратяването му,
  • Задълженията и правата на наемодател и наемател, вкл. някои специфични такива, ако напр. се касае за търговска сделка или правоотношение.
Другие публикации  Статья ук рф 19

Договор за наем с или без нотариална заверка? Договорът за наем на недвижим имот трябва ли да е нотариално заверен? Валиден ли е договор за наем без нотариална заверка? Това са едни от най-често задаваните въпроси във връзка със законосъобразното сключване на договор за наем на недвижим имот. В тази връзка следва да се има предвид това, че законът не предписва изрично някаква правна форма, за да бъде действителен договора за наем на недвижим имот (с нотариална заверка, обикновена писмена форма без нотариална заверка). Напълно допустимо по българското право е такъв договор да бъде валидно сключен и устно. Но най-често срещан, най-вече предвид спестяването на нотариални такси (въпреки че цената на нотариалната заверка не е висока), по-лесното му доказване и защита правата и на двете страни по него, е договорът за наем на недвижим имот без нотариална заверка (т. нар. обикновен писмен договор). Нотариалната заверка е препоръчителна при договори за наем на търговски помещения или обекти на значителна стойност или между фирми, защото в този случай правата и на наемателя, и на наемодателя се ползват от по-интензивна законова защита, напр. много по-лесно може наемателят да бъде отстранен от имота, а всяка от страните да получи изпълнителен лист на определена стойност от съда за претърпени вреди и пропуснати ползи. Следва да се има предвид и законовия праг за плащанията в брой до 10 000 лв. Не трябва да се забравя и че според данъчното ни законодателство приходите от наем следва да се декларират, а за тях се удържа данък в размер на 10%.

Съставянето на приемо-предавател протокол (протокол-опис) към договора за наем не е по закон задължително, но е силно препоръчително. Неговата цел е пълно и обстойно описание напр. на обзавеждането в жилищен имот или оборудване в търговски обект. Това е така, тъй като в повечето случаи в договора, а и според закона, е изрично посочено, че имотът, който се предоставя за ползване, трябва да бъде използван съобразно с неговото предназначение, т.е. ако е предоставен офис, използва се за такъв, не можете например от него да направите магазин. Възможно е за по-голяма сигурност на страните към протокола да се приложи и снимков материал.

Договорът се счита за сключен (и евентуално влязъл в сила, освен ако не е с отложено действие) в момента, в който двете страни помежду си постигнат единодушно съгласие относно вещта (имота) и относно цената. Когато иде реч за сключване и срок на договора, в закона ясно е записано, че лице, което има право да сключва само сделки на управление, няма право да подписва договор за наем, за срок по-продължителен от 3 години. Това е лице, което обикновено няма качеството на собственик на конкретния имот. Такъв е и случаят при търговските сделки, когато се отдава под наем имот, собственост на търговско дружество. Трайната съдебна практика приема, че управителят на такова дружество може да сключи договор за наем с максимален срок на действие 3 години, защото той има право да извършва само действие по управление на имотите, собственост на представляваното от него дружество. Когато се сключва договор за по-дълъг период, тогава управителят не може да действа самостоятелно, а само след предварително взето решение от Общото събрание на съдружниците в дружеството. От това правило, разбира се, има и изключения. Такова е например положението при управлението на недвижим имот, който е обща собственост на двама съпрузи – всеки от тях има право да извършва сделки на управление, без да се изисква изричното съгласие на другия съпруг. Сделките на управление са свързани обикновено с опазване, съхраняване на вещта и събиране на гражданските плодове от нея. Именно такъв вид сделка е договорът за наем. Тук се поставя и логичният въпрос – за какъв период от време може да сключи такъв договор собственикът на имота. Отговорът е пределно ясен и конкретен – до 10 години. Това следва от факта, че собственикът има право на разпореждане, което е свързано с правото да се отчуждава имотът като например се продаде, дари или наследи. Обикновено договорите за наем на жилищен или друг недвижим имот се подписват и сключват за срок, не по-дълъг от 1 година. Това се прави, на първо място, с цел, за да може евентуално след изтичането на този не особено дълъг срок, страните да могат да предоговорят условията на договора (например коригиране на наемната цена).

Освен горното съображение обаче, чрез сключването на договор за срок от максимум 1 година, се избягва задължението за вписване на договор за наем на недвижим имот в Имотния регистър към Агенцията по вписванията. Според разпоредбите на закона, всеки договор за наем на недвижим имот, със срок по-продължителен от 1 година, задължително се вписва. Това се извършва от една от страните по договора (наемател или наемодател) в Имотния регистър, воден от Агенцията по вписванията, като вписването може да бъде извършено по пълномощие и от трето лице, напр. адвокат. В Имотния регистър се попълва молба-заявление, към която се прилагат: договорът за наем с нотариално заверени подписи на страните, скица/схема на имота, както и доказателство за платена държавна такса. Именно това създава известно неудобство за наемодателя и много често на практика тези договори за наем изобщо не се вписват. Самото вписване на договор за наем на недвижим имот, независимо дали е за жилищен или търговски обект, категорично не е условие за валидността му, но е отлично средство за защита на правата на наемателя, който има интерес от неговото извършване. Имотът може да бъде продаден или по друг начин прехвърлен от наемодателя на трето лице през времето на действие и изпълнение на валиден договор за наем на недвижим имот. Ако договорът за наем обаче не е вписан – новият собственик на имота може напълно законно да се противопостави на ползването на вече собствения си имот от страна на наемателя). Ако договорът е вписан – новият собственик встъпва в качеството на наемодател и е длъжен да се съобразява с действащото наемно правоотношение. Във всеки случай, наемодателят дължи изплащането на обезщетение на наемателя, ако го лиши от правото на ползване на имота преди края на наемния срок.

Наемодателят също може да разчита на законова защита срещу некоректни наематели, които не изпълняват задълженията си по договора за наем на имот (напр. неплащане на уговорената наемна цена в срок, неплащане на битови сметки или други такси). Специално по отношение на битовите сметки (ток, вода, отопление) между страните по договора може да се постигне споразумение за промяна в партидите. Това би създало известно неудобство, но по този начин за определения срок на наемното правоотношение, наемателят има задължение за плащането им. В случай на неуредени такива сметки, самите дружества-доставчици няма да притесняват собственика на имота, а наемателя, ако партидите са прехвърлени на негово име, респ. на името на фирма. Тази промяна е най-удачна при наемането на големи търговски обекти (магазини, офиси, цехове за производство и др.), които обикновено имат значително по-високо потребление.

Поначало договорът за наем се прекратява с изтичането на срока на договора (освен ако и двете страни продължат да го изпълняват надлежно – тогава се счита, че договорът се е преобразувал в безсрочен), но преждевременното му прекратяване е напълно допустимо по закон, като страните имат право свободно да уговарят условията за това. Ако договорът за наем е безсрочен, тогава по закон предизвестието е поне 1-месечно (но може да е 2, 3 или повече месеца). Договорът за наем е напълно възможно да бъде прекратен окончателно и по взаимно съгласие на страните, без предизвестие. Договорът се прекратява и в случай, че имотът или вещта погине. Законово основание за прекратяване на договора за наем е и неизпълнение на наредбите за реда и управлението на етажната собственост. В този случай, прекратяването не е от страна на наемодателя, а от управителния орган на общността. Важно е да се знае, че прекратяването на договора за наем не винаги води до фактическо прекратяване на ползването на отдадения имот. В практиката не са рядкост случаите, в които наемодателят (физическо или юридическо лице) не може да накара доброволно наемателя да преустанови това ползване. Макар и да е изпълнил всички законови изисквания (вписване, деклариране) и да е бил изрядна страна по договора за наем, единственият способ за това остава образуването на съдебно производство, решението по което да послужи за принудително отстраняване на наемателя от имота.

Все права защищены; 2019 Ohrangos.ru